Ще започна с думите на Сун Дзъ - „ Опознай врага и опознай себе си. Тогава и в сто битки не те заплашва поражение“. Признавам си, нищо не знам за Сун Дзъ, но същото важи и за съгражданите и сънародниците ми, които се противопоставиха на  ДОСТ и я обявиха за враг. Защо, преди да се опитате да опознаете ДОСТ т.е симпатизантите й, вие яростно и се противопоставихте?

Явно, ненапразно са казали нашите Деди – „На страха очите са големи“ . Кога ние се страхуваме? Страхуваме се от непознатото, но повярвайте ми, лесно е да се запознаете с нас и нашите цели.

Шепа „патриоти“, които на 99% не са идвали в родния ми Кърджали, определят „правилата на играта“? Какво те, знаят за Кърджали повече от Баба Себиле? Какво повече за нашите нрави и ценности, които ни учат, че възрастни хора трябва да се уважават! Аз, лично познавам, много чистосърдечни хора -  млади и стари, които за съжаление живеят извън границата!

Ако си направите минимален труд, да ги опознаете, ще видите, че техните чувства, когато се връщат в България, не се различават от тези на Любэ  в песента „Позови меня тихо по имени“ а  на по-младите с тези на Тангра с песента  „Нашият град“.

Имаме си  и видни почитатели на великия Barış Manço и неговите фенове ни припомниха песента „Yaz Dostum”, бързам да дам пример, защото знам,че отново ще се изгубим в превода. Песента на  Barış Manço спада в една графа с тази на великия Емил Димитров – Ако си дал!

Дали сме изгубени в „Прехода“ или „Превода“ тук Вие ще ми отговорите драги Демократи на Република Бъгария!

И не забравяйте, обиждайки ДОСТ, обиждате над 100 000 миролюбиви граждани на милата ни и драга Родина!